напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Ясна нощ


В просторното небе,

      преди да съмне,

трепти една тълпа звезди -

безбройни дни, които виждам само,

когато моята планета е във сянка.

Когато от брега на Африка

потегля бавно

египетската лодка със човек, усмихнат иронично:

какво е Океанът?...

      А самолетите се връщат

във своите гнезда

без хладния товар във черните си нокти...

Когато фееричните експреси, свити като змии,

скачат в пропастта,

навярно осъзнали свойта смешна скорост...

Аз също трябва да премина

през топлия екватор на живота,

през тропика на Рака,

през дълга равнина, която само след поклон

подава своя плод...

Представял си Земята

Бруно

и рисувал нула.

Това отдавна не е смелост.

Мисля си за трите кита,

отплували в далечното предание,

за всички китоловци

и другите, които дремят на брега.

Все пак,

   кое око

      под своя микроскоп ни наблюдава?

В материята безгранична

         къде е мойто място?

Не е ли плугът

котва,

която ме задържа на земята?...

Аз чувствам магнетизма на петата посока

и бавно се издигам, вгледан

в просторното небе,

преди да съмне.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух