Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Обичам

откровения сняг,

ясното време

и неизбежните вихрушки,

спокойствието на бистрите извори

и тъгата в очите на моя приятел,

пролетните дъждове по пътищата

и преспите от сухи листа

в есенните планини.

Обичам точно този ден,

този час,

този миг -

заедно с меда и отровата,

с усмивката и сълзата.

И не вярвам на древните египтяни,

че истинския живот

започва

едва след смъртта.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!