![]() ![]() Жива случайностВидях едно дърво на каменния връх. Подпира синевата, останало без дъх.
От жажда почерняло, разпънато от вятър, на лакти се надига и пада на скалата...
Със камъка напукан се бори мълчаливо - живее, но случайно и този ден е живо,
безумно зеленее... Едно дърво, което разбира колко струва близостта с небето.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |