напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Жива случайност


Видях едно дърво

на каменния връх.

Подпира синевата,

останало без дъх.

 

От жажда почерняло,

разпънато от вятър,

на лакти се надига

и пада на скалата...

 

Със камъка напукан

се бори мълчаливо -

живее, но случайно

и този ден е живо,

 

безумно зеленее...

Едно дърво, което

разбира колко струва

близостта с небето.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух