напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Невъзможност


Не вярвам

да се преродя във птица,

в блуждаещ звяр

или трева надменна,

но всяка моя клетка е частица

от тялото на вечната вселена.

Смъртта е само земен епизод

в огромните космически маршрути.

Самотни кръгове пресичат своя ход.

Къде ще бъда вчера?

И къде бях утре?

Навярно атоми от днешната ми плът

в галактики далечни ще витаят,

в дълбоки тайни

светло ще трептят...

Но аз това едва ли ще го зная.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух