напред назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]



На пръсти стъпвай...


Селенията на душата ми

едва ли някой може да обходи,

особено ако с ботуши стъпва.

Там, в пещери и урви,

под листа от рози,

под сипеи

или под храст от шипка

капаните на чувствата

са скрити.

 

Там аз сама със себе си оставам -

на себе си приличаща най-вече,

далече от очи, които виждат.

И няма никакви закони, дето

ще могат да помогнат на стремежа

до мене да достигнеш.

 

Единствено - ако на пръсти стъпваш,

на пръсти и с отворена душа,

ще те посрещна със усмивка

и своите капани

ще строша.

 


напред горе назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

 

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух