напред назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]



Ще залостя тази нощ вратата си...


Ще залостя тази нощ вратата си -

само вятърът да свири във ушите

и да наслагва дюни топла мъка.

 

На амфора старинна заприличах,

в която ветровете днес просвирват

и никаква надежда пак да пламнат

на чувствата размирните огньове.

 

На своето доверие вратата

след миг ще хлопна, ще залостя с ярост,

та омъдрял и по-добър да влезеш -

душата ми обрулена да скъташ...

 


напред горе назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

 

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух