напред назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]



Закъсняло признание


Аз ще заслужа твоето доверие,

усмивката ти топла ще заслужа.

Поспри за миг в очите ми зелени -

сега от всичко ти си ми най-нужен!

 

Безброй лица вината има, зная,

но погледа невярващ ще избистря

и тъжните очи ще прилаская,

защото искам в тях да се пречистя.

 

Защото зная как си ме очаквал

във нощите, изпълнени с тревога.

Животът като валяк тъй ме смачка,

че да живея само с тебе мога.

 

Преминаха фаталните ми страсти,

отнесе ги далечен бесен вихър.

Над мене можеш само ти да властваш.

Обичам те - добър и зъл, и сприхав.

 

Такъв, какъвто си сега, те искам!

Разбрах - в живота ми не може никой

да се намесва, да ми бъде близък

от тебе повече. Но как да свикна?

 


напред горе назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

 

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух