напред назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]



Тръпка


След хиляди години ще си спомнят

тревите за безумния ни грях,

а вятърът от болка ще потръпва,

долавяйки примамния им звук.

Във сладка изнемога ще потъва

и вечерта след своя апогей -

подобно запечатана целувка,

ще вижда диска слънчев и насън.

Ще стенат трепетликовите клони

при мисълта за пролетния ден

и само славей буден ще съгледа

очите ни в един прозрачен вир...

 


напред горе назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

 

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух