напред назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]



Роден дом


Сънувах ли те? Или те мечтах?

Дори сънят не знае тук предели.

Във тази нощ, огласяна от смях,

дочувам в мене сто щурци запели.

 

Долът притихва - вече уморен,

зелените треви, снишени, звънкат

и чувам жабокрякът как към мен

изпраща трелите си смешно-тънки.

 

Звезди сред непрогледен океан

лъчите си разпращат - светла плява,

луната - като стар сеяч пиян -

копнежи вместо семе разпилява.

 

Не съм била от сто години тук

и гледам на света с очи големи,

но всичко си е същото... И чух

душата ми как с радост се въззема.

 


напред горе назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

 

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух