напред назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]



Еднаква цена


"И не сравнявай болката ми със сърце,
такова чудо не видяло.
Един с ръцете си държи солта,
при мен е върху нараненото ми тяло."

     Саади

 

Ти вкусвал ли си болката? -

защото ме попита.

Без колебание сега ти отговарям:

боли - от нея опустя дъха ми,

очите ми изтекоха до дъно,

душата ми подгизна от сълзи,

а днес през нея ветровете тичат.

 

И ето ме - напълно оздравяла

("в сърцето не пулсира прясна рана")

грамади сол издухала със устни -

една самотна, опустяла къща

след нашето последно сбогом с болката,

която бе за теб предназначена.

 

А ти не ме моли тъй кротко, мили,

свободното ти време да запълвам,

че закъсняла радост, знай, не топли

и не прогаря болката отминала...

 


напред горе назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

 

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух