напред назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]



Моят дух ли...


"Ти още копнееш? Онези с
копнежите
вече си тръгнаха."

     Бахар

 

Моят дух ли - така неспокоен,

моят разум ли - хладно замрял,

ми представят живот, но не моя

и пренасят ме в лепкава кал?

В миг се сепвам

             със ужас в очите

търся път - и сияен, и бял,

а душата с копнеж, ненаситно

чака теб. Но къде си живял

в оня сън, в който бяхме

                 далечни,

в оня - моя и не моя живот?

Звънват струни по камъни

                    речни

и усмихва се звездният свод...

 

И изгря на копнежа следата -

във далечното - светъл мираж,

на комета - опашката златна

във живота - и наш,

                 и не наш.

 


напред горе назад Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

 

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух