напред назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]



Шупелька


Уще ко си беф малечек,

от клас си писка напраиф,

со нея свиреф, подскаквеф,

и по зелени ледини

си търчаф по преперуги.

 

Достигне други години.

Да свира мило ми беше.

Радостен свирка напраиф

и со моите другари

играф со сърце весело,

търчаф по поле широко,

шетаф по гори високи,

и низ езера поминаф.

 

Сега се други времина.

Я сега нейкю да търча,

не ми е мило да шета,

ни сакам игри другарски.

Сега що ми е най-мило

дружка да имам шупелька,

да найда место високо

под ладна сенка дъбоа:

пред мене поле широко,

под нодзе рече да течит,

над глаа ветър да шумит;

и я на дъбот навален

да свира со шупельката,

как ке ме учит сърцево.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух