напред назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]



Скърсти


Фала Богу, чудо що е ова!

Църна земя за вода е жедна,

как сиромаф за сребро и злато;

три месеци капка не прокапа,

облак ми се на небо не каза,

небо горит како сач над глайве.

Поле ми е со(в)сем побелело,

руда трева пепел се сторила,

църна земя ми се испукала,

бистри реки ми се пресекнале;

волой бучет по поле за вода;

сиромаси кутри се отрицает

да доживет до друга година.

Тежка, Боже, твоя десна ръка.

 

Фала Богу чудо що се стори!

Ден неделя рано на утрина

си станаа попо(в)и и старци,

мъжи, жени, деца и девойки,

со икони, с кърстои на ръце

ходет в пътем и Богу се молет;

се застовьет на широко поле,

попой, дяци жальовно се молет

и пригласвет мало и големо:

"Скърсти одам, вишни Бога молям

Господи помйлуй нас грешни."

 

Фала Богу, чудо що сум видел!

Марков камен край гора зелена,

а над него мольба се пееше,

низ дървята мольба се раздава

по планина на далечни места

и се кревет на високо небо.

Сино небо пак над гла(в)и,

пак мольбата мольба на Господа.

Вращаещем край църкоф дойдофме.

Чудо божее! Ситна роса фати.

В църкоф влегвет икони д'остает,

дош со кърбли фати да туриват.

Земя жедна се искъпи вода,

реки пофтор големи протекое,

от ред ниви ми се напълние,

сиромаси ми се зарадвее.

 

 


Скърсти – лития с молба за дъжд

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух