напред назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]



Сираче


Сираче момче сеяло

и ядна песна пеяло:

Къде се чудо видело

седум години во село

да сея, жния и пота

и от моята работа

до зърнце да се изабит,

от чужи да се разграбит!

А я сираче да шетам

и улиците да метам,

везден работа нивата,

без да си крена главата.

 

Дожд да върнит? Но я не седа,

а работата си гледа!

Вечер ке зайдит сънцето,

я уще шета полето.

Раното сънце излегвит,

на нива мене досегвит.

Сите со лебец, со вода,

а я без корка да ода!

Сите сос рубо шарено

и сос кадифе зелено,

а я от сите терано,

но сам от сите раздрано.

Ако ме некой погледни

и покрай себе ме седни.

Мой наръчници проклети

ядвени пущет клевети.

 

Детската радост ко цвеке

в пусто ми сърце се суши,

и пред очите ми веке

само ми счастiе се вруши.

 

Сите си имет роднина,

со ним се смеiет, си пеieт,

а мой надежди в пустина

от силни ветри се веiет.

 

Некаква тъга я имам.

Се праф и пепел се чинит.

Пред мене веков как в зима

во темни мягли се чинит.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух