напред назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]



Егюптин делиа


Егюптин* даиа

Направен делиа,

за да се напсует

и да се прочует,

в мало село влезе

и от койнот слезе:

„Ей-ви бре, гяури,

слушайте, каури,

на гозба ви ида,

сака я да вида,

как чекате гости.

Много време има –

една цела зима,

у вас как се кана,

за да се нарана

с кокошки печени

со шекер солени!

Айде бре, гяури,

послушни каури,

койнот нараните

и мене зготвите

кокошка печена,

на ръжен въртена,

и люта ракия,

за да се напия;

и погача нека

бидит бела, мека.

Погледните убо

на мое-во рубо!

Яска сум даиа

и страшен делиа;

ако се разлюта,

я многу не кюта;

беса, гора, сеча,

на ръжен ве печа!

Ме разбрахте ега

що ви правя сега?”

 

Егюпската сила

сите уплашила.

Стоiет кутри жени

от страх онемени;

Гледат дайа страшен,

со сабя опашен,

со висока става,

со калпак на глава,

с пrщоли нареден

и со туфег вреден.

„Сега що чиниме!” –

Жените велеха:

„На, ке загиниме!”

И сълдзи ронеха.

Кутрите станаха

и ми побегнаха.

Мегю ним се згоди

едно моме умно.

Му текна да оди

на нихното гумно:

на мъжи да кажи

и да им разкажи

дельо кондисвенiе

и негово плашенiе.

Ходит летаещем,

со ръцете маещем:

„Чиче, златен тате,

и ти, мили брате!

Дойде даиа страшен,

со сабя опашен,

со висока става,

со калпак на глава,

с пищоли нареден

и со туфег вреден.

Фати да се карат

и кокошка барат,

на ръжен печена,

со шекер солена.

Боже мой, страшило

от века не било!

С еден глас уплаши

сите жени ваши!”

 

Селяните тамо

како т'ва слушаха,

с вилите на рамо

дома се вращаха –

деля да поканет

и да го наранет

с кокошка печена

на вила въртена.

Егюптин как седна,

околу погледна,

кукята ie нема,

жива душа нема.

Да речиме право,

се разлюти здраво;

да се карат фати

и главата клати: –

„А що ке направа

за моята слава,

секой ке ме види,

а гяури гиди!

Огън ке запаля,

никого не жаля,

люгiе ке опера,

къде ке намера.”

 

Делиата скочи

с разпалени очи.

Но как виде тамо

вилите на рамо,

треската го стресе.

Думат, тие че се

туфедзи шарени,

на рамо фърлени,

че по врашка мера

се крена потера.

 

От егюпска сила,

що се разпалила,

той спасенiе барат,

и без да се карат,

как опасност гледа,

стърсвит без огледа:

туфегот остават,

койньот заборават,

фащат по планини,

за да не загини.

Опинци искина

по пуста планина;

загина кременя,

от нодзе ременя.

Сопни, падни, стани,

со руби издрани.

Бега що ми бега,

ето ми го сега.

Врадзи как отбегна,

до жена си легна: –

„Жено, завал жено,

сърце уплашено,

юнащина правам,

за да се прославам,

а после се стегам

и що можа бегам!”

 


* Егюптин – циганин.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух