напред назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]



На чужина


Я си дремам

защо немам

що да чина

на чужина.

Имах дома

една мома

наружена,

накитена;

сънце греит,

ког' се смеит,

та ме любит,

и се губит

за моето

счастiе клето.

А я тука

беден пука

од жаланiе,

от страданiе.

Криля бара

на пазара

да си метнам,

та да летнам,

и да идам

да я видам,

ама нема

да си зема.

За т'ва седа

и за Неда

мислеещем,

желаещем.

Я не дремам,

ами земам

перо, книга

и со брига

ахтам, дишам

и си пишам:

„Ах, миленце,

ти, пиленце!

Как си била

златокрила,

крило павни,

ветар мавни;

над планини

на вишини

подкрени се,

опъти се,

и од тамо

дойди вамо.

Чистороса,

златокоса,

на рамена

растурена

коса фърли

и обгърли

мене бедни

път последни.

Тога веке

майско цвеке,

не ке дремам,

а ке земам

расцутена

миск, облена,

соколова

живот нова.

 

Во Беч.

 


Беч – Виена

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух