напред назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]



Гърк владика на болгарите


Абре Болгари, големи глави,

защо гоните Гърци владици?

Кои се криви, кои се прави,

ела да видим, бре безбожници?

 

Ето я идам у вас владика,

я що ви правам, ако ве дерам;

от сърце страшна жадост ми вика,

како да можам пари да берам.

 

Абре Болгари най-прости хора,

бре що ви чинам, ако ве гнетам?

Зар ми iе грижа ако разора

та чужа земя къде я шетам?

 

Сите от еднош що се кренахте,

и с горделиво дигнати глави,

викате гласно ем що станахте:

„нещем (нейким) владици Гърци лукави!”

 

Ай ви безумни, мали дечина,

зар ви се чинит че не можиме,

да в'измамиме со симичина,

и низ пърстите да ве броиме!

 

Сите от еднош се разбудихте;

това на харно не ни мириса;

но ак'станахте що направихте?

Пак я владика над глай ви виса.

 

И от Дунава до Бело море

народно сейте сегде ученiе

и велегласно секой говоре

какво от наска търпите мъченiе.

 

Право да кажа това нас плаши;

на пак над глай-те я сол ви триа,

да ни се живи срествата паши,

тие работет ако я спиа.

 

Що направиха ваши-те кмети,

ако нас против в Стамбол станаха?

Нихните зборой нови клевети

сит'европейци ги почитаха.

 

Гласой-те ваши, глас во пустина;

викате вие, мълчиме ние.

И е многосложна наша машина,

на запад сеит, на север жние,

 

На лево въртит, на десно берит,

и ако мало фати да криви,

но своеволно уще та мери

ваши житници, и ваши ниви.

 

Книгите ваши, история ваша

в народогубач оган фърлихме,

и будущност ви с ръката наша

во темен облак ви я завихме.

 

Мие по наша совест правихме,

а вие люiе зелени борой,

не не (нас) разбрахте, как постъпихме,

и се стекохте веднош как порой;

 

Со ластоварки стари и млади

сарай-от мои обколисахте;

светiй владико, ах бога ради

доста нас губиш, сите викохте!

 

Биди ни татко, а мие чеда,

и под твое-то земи не (нас) крило!

А я на криво све това гледа,

и пред вас станва страшно плашило.

 

Знайте, сте чули история страдна,

како я шепнах къде що треби,

и сила грозна на вас нападна

и безпощадно сите изтреби.

 

Вистина гласът наш тро' осипна,

не гърмит ясно в вашите уши;

но на юначка нога ак'рипна,

над вас зло горко ке се разруши.

 

Но каков облак от запад падна,

какви от север секайци светет,

и наша стара воля прежадна

во извъртки-те ищет да сплетет?

 

Ето и той що нас слушаше,

на, сега узна съта вистина;

напред со милост той нас венчаше,

сега наградвит горка правдина!

 

Народът стана со восхищениiе,

и благодарност богу туриват;

сегдека радост, сегде ученiе,

а наше сърце в отчаянiе пливат.

 

Ах, како кутар да заборава

нашата слава в старото (прежното) време!

надежда светла сега н' остава,

и на нас станвит чуждото племе!

 

Но пак как пастир я ваш владика,

я со душевно към вас смиренiе

от чисто сърце, как татко вика,

да направиме перемиренiе.

 

„Некако яска по напред мижех,

от вас собирах дупки да кърпам;

ако как овчар вас тога стрижех,

сега ке фата просто да дърпам;

 

Но вие да сте слепи и неми;

да ве огольвам и да ве молям:

„не зема чеда!” велите „земи”

и без да сака я вас да голям.

 

Ке речам дай ми? ти ако немаш,

продай що имаш, продай си песъ-от,

и добар биди с лихва да земаш,

ак' твой те коси стърчет низ фесъ-т.

 

Да си остай-те ваше-то пенiе,

се що народно да заборай-те,

земите слепо Гърцко ученiе

и по наша-та свирка играй-те.”

 

Такви отстъпки ви направихме,

по наша совест с чисто смиренiе,

и всепокорно ви ги оставихме

да видим ваше полн' одобренiе.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух