Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]

Орелски криля как да си метнех

и в наши стърни да си прелетнех!

На наши места я да си идам,

да видам Стамбол, Кукуш да видам;

да видам дали сънце и тамо

мрачно угревят, како и вамо.

Ако как овде сънце ме стретит,

ако пак мрачно сънцето светит,

на път далечни я ке се стегнам

и в други стърни ке си побегнам,

където сънцето светло угревят,

къде небото дзвезди посевят.

Овде йе мрачно и мрак м' обвива

и темна мъгла земя покрива;

мразой и снегой, и пепелници,

снлни ветрища и виюлици;

околу мъгли и мразой земни,

а в гръди студой и мисли темни.

Не, я не можам овде да седам!

Не, я не можам мразой да гледам!

Дайте ми криля я да си метнам

и в наши стърни да си прелетнам.

На наши места я да си ндам,

да видам Охрид, Струга да видам.

Тамо зората греит душата

и сънце светло зайдвит в гората;

тамо дарбите- природна сила

со съта раскош ги растурила:

бистро езеро гледаш белеит

и си од ветар синотемнеит;

поле, погледниш или планина,

сегде божева йе хубавина.

Тамо по сърце в кавал да свирам,

сънце да зайдвит, я да умирам.

Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]