напред назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]



На сънцето


Сънце ле, сънце ти златно,

защо си пущил ко платно

околу тебе смолови

темни облаци покрови?

 

Жити небесна ширина

и жити твоя светлина,

темни облаци разсеи,

и ясно, сънце, угреи!

 

Вервиш ли, сънце, що тие

в стреде си мене завиен

и сега темен, печален

я се нахожда опален?

 

Сънце ле, сънце премило!

По съта земя си било,

си видело други несчастен

ко мене, сънце, порастен?

 

Да живя, сънце, без радост,

во най-цветната ми младост!

Кажи ми, има търпенiе?

Какво несносно мъченiе!

 

Сънце ле, облак разсеи

и чисто златно угреи!

По земя светло, раскладви,

и мене, сънце, зарадви.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух