напред назад Обратно към: [Станислав Пенев][СЛОВОТО]



Баш Майстора и Маргарита М.


ПРОГРАМ ТЕАТРО АРМ

 

Уникално представление на сценариста и режисьор Греди Масков

 

СЪС СПОМОЩЕСТВУВАТЕЛСТВОТО НА:

Бира ТРЕПЕТЛИКА

Дамски превръзки ТЕК

Сапуни КЛЕК УДОБНИ ЗА ПРИХВАЩАНЕ

и МОКЪРТЕЛ

 

 

 

Пиеса в три действия и последен вечен покой

Действащи лица

Баш Майстора – Христо Гробов

Маргарита М. – Маргарита Многоселска

Защитници на Вярата – близнаците Попови Смит

Секретарка – жена на средна възраст 18-35 години

Трупове – артисти от армията

Дявола - Химселф

Други – някакви си там хора

 

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

 

Стая – работилница. Рафтове с инструменти. Голям дървен тезгях по средата. Стол – пред тезгяха. Множество дъски с различна големина. Майстора седи на стола и кове задълбочено някаква дъска. На вратата се чука.

М. – Влез!

Влиза Маргарита М.

М.М. – Здравей Майсторе, аз съм репортерка от вестник "Труп". Правим една анкета за безсмъртието на произведенията на изкуството. Можеш ли да ми кажеш кое е най-доброто ти творение.

М. – Всичките ми творения са най-добри. Нали съм Майстор.

М.М. – Да, но все пак. Не смяташ ли, че трябва да имаш най-добро творение. Нещо, което да се откроява пред останалите.

М. – Няма такова нещо. Всички са най-добри.

М.М. – Ама, моля ви се, как така! Не ви ли е срам да говорите така. Хората искат да знаят.

Майстора оставя настрани чука и рендето и се почесва задължително по главата. Мисли.

М. – Абе я ми се махайте от главата. Не виждате ли, че работя - Майстора се мръщи и почервенява. – Ако вие си нямате работа, аз си имам.

М. М. – Момент, задръжте така – вади от чантата си фотоапарат. – Сега ще ви щракна да видят хората какво представлявате.

М. – Без снимки, без снимки! Забранявам! - тя щрака. – Имам право на лична свобода. Нямате право.

М. М. – Никакво неудобство ли не изпитвате от това. Как можете да гледате хората открито в очите.

М. – Без коментар! Работя. Много ви моля да си излезете.

М. М. – Ама как така. Обществото иска да знае. Обществото пита.

М. – Ние пък няма да му отговорим. Извинете ме, но си имам работа.

Взима един метър и започва да мери някакви дъски, като си шепне нещо неразбираемо.

Маргарита М. го гледа от високо и сумти.

М. М. – И все пак няма ли да кажете?

Майстора се пули в метъра и не й обръща никакво внимание. Тя се оглежда наоколо, върти се и демонстративно напуска стаята.

 

 

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

 

Същата сцена. Майстора отново се е захванал с рендето и чука и нещо майстори.

На вратата отново се чука.

М. – Влез!

Влизат двама еднакви младежи. С еднакви прически, еднакво облекло, еднакъв мироглед и еднакви лъскави погледи.

З. Н. В. – Какво ще ни кажете за тази книга?

Бутат му под носа някаква книга. Обръщат я така, че да могат зрителите в залата ясно да видят надписа със златни букви на корицата й – БИБЛИЯ.

М. – Книга? Интересна поръчка – взима я в ръка и я оглежда от всякъде. – Оставете я. Ще видя какво мога да направя.

Защитниците на Вярата се споглеждат. В това им съпричастие се чете: Клъвна!

З. Н. В. – Значи да ви я оставим да си помислите. Добре! Няма повече да ви безпокоим. Ще дойдем утре по това време.

М. (Замислено)– Значи я искате готова до утре. Ще видя какво мога да направя.

Двамата тихомълком се изнизват и оставят Майстора да разсъждава на спокойствие.

 

 

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

 

Сцената е същата. И въобще до края на спектакъла почти не се променя. Майстора седи на стола пред тезгяха и с един метър, с помощта на молив и тефтер изучава в подробности книгата и цъка от време на време с език. На вратата се чука.

М. – Влез!

Влиза секретарката.

С. – Престрелка на Орлов мост. Има много клиенти.

М. – Ей сегичка идвам.

Навлича си палтото. Слага метъра, молива и тефтера във външния му джоб и тръгва. За миг стаята остава празна. Вратата тайнствено се открехва и на сцената се промъкват Трупове и тихомълком налягат по пода.

Т1 – Мръдни малко да си протегна краката.

Т2 – Много е тясно. Къде да мръдна?

Т3 – Я гледайте к’во става. Тоя майстор си има Библията.

Т1 – И ти да ковеш ковчези по цял ден ще си имаш Библията.

Т2 – Айде млъквайте и лягайте! Идва!

На вратата отново се чука.

Т123 (В един глас) – Влез!

Влиза Майстора.

М. (На себе си) – Така и не се отучих да чукам на собствената си врата. А тези трупове така и не се научиха да не ми отговарят.

Т123 (В един глас) – По дяволите! Пак се изпуснахме.

М. – Не се тревожете момчета. Друг път да знаете.

 

 

ПОСЛЕДЕН ВЕЧЕН ПОКОЙ

 

Сцената си е сцена. Местата в залата са с пари. всичко на този свят се заплаща. Майстора седи и довършва последното си творение: миниатюрен ковчег за едно грандиозно погребение. На вратата се чука.

М. – Влез!

Влиза висок възтънък мъж, облечен в черно. Дявола. След него подтичва репортерката Маргарита М. и не спира да говори:

М. М. – Как не ви е срам. Възрастен мъж. На толкова години станахте, а продължавате да си играете тези детски игрички на смърт и нещастия.

Д. – Не разбирам за какво говорите! Няма никакви доказателства. Кой какво е казал. Къде как пише, това мен не ме интересува! Аз съм невинен.

М. М. – Лъжете! Лъжете!

Д. – Ох! Слава мне! Вече си мислих че съм забравил как се прави. В този свят, в който медията отне изцяло функциите ми.

М. М. – Месията! Не намесвайте месията! Хората вас обвиняват за всичко.

Д. – Не се правете, чене чувате. Казах МЕДИЯТА, вас имах предвид. Но стига вече.

Той щрака с пръсти и Маргарита М. си губи гласа. Тя отваря упорито уста, но нищо не се чува.

М. – Здравейте. Вие клиент ли сте?

Д. – Не, аз съм работодателя. Разбрах за една особена поръчка, която имате. За едно недоразумение, което сте възприели за поръчка и което, повярвайте ми, ако се бях сетил, отдавна щях да ви предложа. Всъщност аз искам то наистина да стане поръчка.

Майстора го гледа недоумяващо. В стаята без да чукат нахлуват Защитниците на Вярата.

З. Н. В. – Стой! Никой да не мърда. Ние много разочаровани. Ние не знаели, че това погребално бюро. Ние не знаели, че тук правят ковчези. Иска наша БИБЛИЯ обратно. Не иска кофчег.

Д. (Гледа ги лукаво) – Откога БИБЛИЯТА стана ваша? Не знаех.

З. Н. В. – Наша си е. Това си е Нашата БИБЛИЯ. Частна собственост.

Д. – Че аз напразно идвам, значи. Мислих си, че е на цялото човечество и мога да й устроя едно първокласно погребение.

З. Н. В. – Наша е. Води ни се на отчет пред ръководството.

Те отиват и пред изумения поглед на Майстора и Маргарита М. изтръгват БИБЛИЯТА от дървения ковчег и си я прибират в пазвата. Толкова са еднакви, че не може да се каже кой точно си я прибира.

М. – А поръчката? А работата ми? А заплащането?

Д. – Успокой се Майсторе! Ще ти създам много работа щом искаш – щрака с пръсти и всички в стаята се свличат безмълвни на пода. Дори и Майстора пада възнак. – А! Какво направих! Май се поувлякох. Бре! – отново щрака с пръсти и този път трите трупа скачат на крака. Той се почесва по врата. – Голяма каша. Трябва да спра дотук. А и откъде да знам, че БИБЛИЯТА вече е мъртва, никой не ме покани на погребението. – поглежда към залата. – А! И вас ли!

 

ЗАВЕСА (Никой не ръкопляска. По разбираеми причини!)

 


напред горе назад Обратно към: [Станислав Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух