напред назад Обратно към: [Моите петъци с Александър Геров][Марияна Фъркова][СЛОВОТО]



Космосът


- Как кръжиш из необятното, без да ти се завива свят?

- Вие ми се свят и затова понякога, когато излизам сам, е опасно да не падна.

- Когато пишем заедно така наречените "общи стихове", понякога ти притваряш очи...

- Притварям очи, защото се пренасям в космоса. Винаги търся да видя какво ще открия там.

- Как го виждаш космоса? Ти сякаш непрестанно се стремиш да откриеш и определиш неговите мащаби.

- Като огромна тъмница, като тъмна дупка със звезди, луна...

- Как виждаш звездите в космоса?

- Като светулки в мозъка си. Мозъкът тук още не е проучен - за него е необходим много голям учен.

- Интересно е какво ни предстои в бъдеще на всички нас, на цялото човечество.

- Това нямам право още да ти разкрия, защото веднага ще го включиш в книгата. А светът не трябва все още да го знае. Какво ще кажат американците, руснаците, германците, французите, англичаните?... Наведи се към мен да ти го пошушна.

- Те си мислят, че знаят повече от нас. Нали, американците особено, минават за много космополитни. Поети и разни други там - учени и неучени...

- Нищо не знаят. Какво че изпращат ракети в космоса! Още никой от тях не успява да овладее и разбере връзките, които ни свързват с космоса.

- А ти още ли чакаш сигнал от вселената?

- Преди повече от двайсет години разбрах, че няма кой да изпрати сигнал от вселената. Човекът е единствен.

- С това не убиваме ли надеждата, която някои носят у себе си?

- Не, надежда винаги има.

- Възможно ли е някой космосът да разруши?

- Възможно е. Понякога се и греши...

- Забравени сме в този свят грамаден,

грамадно сме забравени...

- Но сме доволни, че изобщо ни е даден.

- Вселената се разширява,

галактиките се раздалечават

и сякаш те една от друга бягат.

- Ах, времето се свива и разтяга -

разбрах това, разбрах!

Когато свито е, в сърцето ляга

тъга и скръб, и страх.

Когато се разтяга, всичко свети,

окъпано в лъчи

и пак усещаш силно, страстно, живо,

че съществуваш ти.

- Съгласи се обаче, че в мисълта за нашата самота във вселената има нещо смразяващо. Нима в този грандиозен свят се е намерило място единствено за земните жители? Чужди цивилизации вероятно има, но сме разделени с тях от огромни бездни. Чудовищно е това, че може би никога няма да научим нищо за другите.

- Не, ние не сме чак толкова изолирани. Но първо трябва да си изясним точно какво или кого търсим.

- Ако имаме много различен от техния произход, ако действаме в друга природна среда, ако се отличаваме съществено по структура, интелект и цели на дейност, то ние никога няма да се засечем с тях, а и би било безполезно.

- Може да се окаже и опасно.

- Ние нищо не знаем - нито колко често възникват цивилизации в галактиката, нито колко време съществуват, как се раждат, как загиват... А според мерките на вселената, цивилизациите съществуват само един кратък миг, след което с тях става нещо и те изчезват. За това време обаче нито успяват да изпратят вест за себе си, нито да приемат чужд сигнал.

Във вселената може да има по-висш разум от нашия и той да е устойчив на атака от страна на човека. Извънземни обитатели не може да няма тук на земята, но ние още не сме открили кои са. Те изпълняват плана на висшия разум, но може да изпълняват и друг план. Защото животът е започнал в самия космос и първите живи клетки са донесени от комети, а еволюцията се направлява и следи. Тази роля могат да изпълняват например насекомите. Някои от тях са успешни хищници... или някои видове хора - комунистите, например.

И Геров дружески подема след мен:

- Да, напълно е възможно и за комунистите. Може би бактериите и вирусите, които се впиват така дълбоко в нас... Дебнат ни толкова възможности за наличието на извънземни тук.

- Органична материя се съдържа и в Халеевата комета, както установиха напоследък, и в частиците междупланетен прах, и в метеоритите, и в самото междузвездно пространство.

- От междузвездните процеси се получават звездни хора. Всичко е в материята. Духът също е материя - уточнява Геров.

- Може би да сме от различен вид материя - ето: едните са звездни, другите - някакви други... Но във всеки случай съм сигурна в едно - едни хора са с много малко дух, други - с повече.

- Едва ли има висш разум. Разумът е в самите нас, както и в самите нас е заложена тайната на произхода ни. Ние просто не знаем къде да търсим.

- Тършуваме наоколо из целия космос, събираме прахоляците из космическото пространство, ровим се в кофите за смет, а за самите нас, за мозъците си нищо не знаем. Държим всичко в ръцете си, без да подозираме. Всъщност ти се стремиш най-вече да откриеш космоса в човека, а не човека в космоса. И нали имаш предвид това, че всъщност ние сме сътворили себе си, а не някой отвън да ни е създал.

- Да, точно това имам предвид. Силата ни е в самите нас, в нашата човешка психика, в дълбоките гънки на съзнанието ни - уточнява той.

- И в подсъзнателните изживявания. В диалозите, в общите стихове...

След Големия взрив възникват пространството и

времето.

- Човекът си мисли и оплешивява му

темето.

- Нашият живот е твърде кратък

в сравнение с този на звездите.

- Или обратно - нататък

ще разтворим към тях вратите.

- Земният живот не е ли тренировка

за отвъдната разходка?

- Аз мисля, че е тренировка,

но трябва да се пипа ловко.

- Вселената дали не е порочна?

- Май с това ще почна.

 


напред горе назад Обратно към: [Моите петъци с Александър Геров][Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

 

© 1998 Марияна Фъркова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух