напред назад Обратно към: [Моите петъци с Александър Геров][Марияна Фъркова][СЛОВОТО]



Чакай ме в петък


Тръгвам при моя приятел и зная, че сега той ме чака с полуотворена външна врата на апартамента си. За да могат да излязат през това пространство стиховете му, да заслизат по стълбите надолу, да ме намерят, да ме придружат до неговия етаж. Така няма да бъда самотна. Така няма да бъда самотна. Така няма да бъда самотна.

И за да имам сили, за да оцелявам, аз идвам тук, изкачвам се нагоре, много високо, много дълбоко - в самия космос, където ме чака той. В стаята си. Мълчалива и кротка. В душата си. С глухарчетата. На третия етаж. Със стайните цветя. Със своята котка Маруся, която лежи, отпуснала се на грамадното му бюро (не съм го виждала него да сяда там). Предметите, както винаги, са по местата си. Спокойни и неподвижни. Той не се докосва до тях, а само до душите им. Столовете. Звездите. Добрите духове. Живото присъствие на единствената и незаменима Тамара. Тихо!... Тамара шета някъде наоколо. Той ги чува...Без да се ослушва. Не той разговаря с вселената, а тя го търси и намира, за да говори с него. Защото поетът я е приласкал и приел. Надмогнал е усещането си, че - принадлежи.

Седнал там, където сяда винаги - срещу вратата, той мълчи и мисли. Поглежда часовника си на половин час, за да запали поредна цигара (а всъщност пали цигари една след друга) и продължава да мълчи. И разговаря наум. Привечер, след работа, ще дойде и Галя... Домът ще откликне съживен. Поетът ще протегне ръката си, за да пием за здраве и звънът на чашите ще сепне мисълта му в стих.

Влизам в този фантастичен свят тихо. Да не прекъсвам мълчаливия му разговор. Да не преча на играта му със зарчето. Разбирам го. Затварям вратата на външния свят след себе си. Той вече чува тънките токчета на стиховете, които вървят заедно с мен. Не ме е видял още, защото седи в стаята с леко открехната врата. Долавям почукването на цигарето му по пепелника. Виждам го, че се усмихва щастливо.

Поздравявам го, както винаги, със стиха:

- Защо вратата ти е винаги отворена?

Той ми отвръща веднага - на поздрава с поздрав:

- Защото искам да повярвам в хората!

 

И Петък ляга послушно в краката ни.

И Петък ляга послушно в краката ни.

 


напред горе назад Обратно към: [Моите петъци с Александър Геров][Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

 

© 1998 Марияна Фъркова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух