напред назад Обратно към: [Моите петъци с Александър Геров][Марияна Фъркова][СЛОВОТО]



Послеслов. Сърдечно общуване между поети


Обхващащата само 120 страници книга "Моите петъци..." на Марияна Фъркова е нещо повече от забележителен опит за доближаване до един от най-значимите български поети на ХХ век: Александър Геров. Съдейки по литературните - качества, тя представлява и самостоятелно прозаично произведение с изповедна проникновеност, което с основание би могло да претендира за всеобщ интерес.

 

От предходните български опити (такива има и в чужбина) да бъде обхванато и интерпретирано поетическото творчество на Геров, тук могат да бъдат споменати есетата на Борис Делчев "Оптимизъм и трагика" (1958), на Атанас Свиленов "Малката стая на поета и големият свят" (интервю-портрет, 1967) и на Здравко Чолаков "Лирико-философските открития на Александър Геров" (1979), които съдържат чисто теоретични, макар и различни познания за творчеството на Геров, както и книгите на Катя Янева "Александър Геров. Литературна анкета" (1978) и на Божидар Кунчев "Александър Геров" (1987), в които се разглеждат както литературни, така и биографични аспекти. Друг значим опит за доближаване към поета са есетата на Иван Пауновски (сп. "Пламък", 1984) и най-вече впечатляващият откъс от неговата книга "И пак да си спомниш" (1967): "Той седи в мрака на клоните, в черната зеленина - оголено сетиво, бяло като кост. Вълнува го съдбата на човека в материята. Свободен е, за него тук няма запрети и с тайната мощ на призванието поетът върви от познати неща към все по-непознати, от дворчето - към планетите и вселената и с туристически обувки минава по Млечния път. Отива все по-надалеч и по-надалеч. Към необятната мечта за безсмъртие на човека. От тази мечта го боли. Той боледува от тази мечта." (Стр. 187).

 

На мен не ми е познато друго, което повече да се доближава до съществото на поета от ярките думи на Пауновски. Едва с "Моите петъци..." на Марияна Фъркова се натъкваме на произведение, в което Геров е усетен по подобен поетичен начин, и то като насочена към космоса антена, при което излъчването на живите и мъртвите неща от неговото непосредствено обкръжение (животни, мебели и други предмети) са втъкани с инстинктивно-уверено майсторство в цялостния физио-психологически образ на поета. Инстинктивната увереност, с която Марияна Фъркова осъзнава Геров като целокупен поетичен феномен, може да бъде обяснена, от една страна, с изострения от любов поглед на една чувствителна млада жена, обърнат към 78-годишния днес поет, от друга страна обаче и с аналогични (ако не събудени от любещия поглед, то поне засилени от него) способности за възприятие и усещане на основните елементи от човешкото съществуване, на първо място загадките около смъртта и изоставянето, както и мястото на човека във вселената. Освен това авторката успява да долови и изобрази по нов и адекватен начин, от концептуална гледна точка, множество детайли от живота на поета. Тук се нареждат преди всичко многото анекдотично разработени епизоди от всекидневието му, които са неотлъчна част от неговото поетично съществуване. Тъкмо в тези откъси Марияна Фъркова се разкрива като оригинална и модерна авторка. Тя подхожда към темата с подкупваща непосредственост, не се притеснява да се обърне и към тривиалното със същата лекота, с която от друга страна навлиза във философската дълбочина на Геров и успява да я предаде в живи диалози; при това нерядко тя е тъкмо този, който стимулира такова мислене. Получилата се изключително очарователна смесица от високо художествена философска претенция и удоволствие и радост от едно тривиално изковаване на стихове, както и детско-наивни разговори, е едно от най-големите достойнства на тази книга. По този начин тя се нарежда в определени течения на модерната литература (в тази връзка може да бъде споменат Уди Алън). Друго предимство на книгата е абсолютната автентичност на изображението, с което Марияна Фъркова би могла да бъде причислена към онези характерни за българската литература писатели, чиято творческа сила се разгръща и във фактологическото.

 

Смятам "Моите петъци с Александър Геров" за важно и прекрасно произведение на съвременната българска литература, което като израз на симбиозата между една извънредно чувствителна женска сила за възприятие и изразяване и неповторимия поетичен и психологичен феномен, какъвто е Александър Геров, не само че дава нови познания за един голям български поет, но като самостоятелна художествена творба ще заеме и ще утвърди своето място в съвременната българска литература.

 

НОРБЕРТ РАНДОВ

 

Октомври, 1997 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Моите петъци с Александър Геров][Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

 

© 1998 Марияна Фъркова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух