Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

Аз умрях в ръцете ти.

Неделя беше, късно вечерта,

сред тъмното присъствие на мрака

и без свидетели в нощта.

Палачът беше ти, а в мен плачът

се нижеше - гердан, на който ще увисна,

море, в което ще потъна,

и капки кръв, които ще се оттекат

по стълбите надолу.

Вървях пред теб, залитайки,

но все не падах,

не бе красива моята безпомощност,

           не бях красива, грозна бях,

и твоето оръжие, опряно на гърба ми,

макар и само дуло на празен пистолет,

отведе на разстрел душата ми

в мазето хладно

на твоята любов бездушна.

"От този арест няма връщане" -

разсече въздуха на две гласът ти,

обходи тъмните пространства по тавана,

застина в мен, във възел стегна

въжето грапаво на своите изречения,

отпусна се, в сразеното ми гърло

потъна, замълча.

Ключалката на мислите ми щракна,

сред мрак в затворническата килия

плъховете на раздялата се приближиха

и уморено въздухът излезе.

Палачът беше ти, а в мен плачът

се нижеше - гердан, на който ще увисна,

море, в което ще потъна,

и капки кръв, които се оттекоха

по стълбите надолу.

Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

© Марияна Фъркова. Всички права запазени!