напред назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]



Спомен от Стара Загора


Когато се опомних, вече слънчогледите се ронеха,

събираха се лястовиците за юг

и електрическите жици се огъваха,

готови да заплачат.

А ти - пиян, отседнал в кръчмата,

целуваш дъното на чашите,

когато слънчогледите остават жадни.

И хиляди очи те гледат от небето,

и хиляди луни те заслепяват;

отлитат птиците от чашата ти празна,

отлитат птиците

и някой е прерязал гърлото на слънчогледа.

 

Не се завръщам вече никога,

защото не обичам кръговратите,

макар и нищо да не бъде същото -

последната сълза е пропиляната.

 


напред горе назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

 

© Марияна Фъркова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух