напред назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]



Наско


Наско си мисли, седнал до мен в ресторанта,

мълчалив и отчаян от себе си, мисли си,

с поглед, отправен в покривката, в масата уж,

а всъщност във времето. Страх го е Наско,

с мисли разрежда живота си блудкав,

а защо не разрежда така питието си...

Наско отпива, все така чужд и загрижен

за битието си.

Наско въздиша и стъклено гледа през чашата:

как да измъкне от тази житейска мътилка

душата си, мисли си той, и се дави от мислене

и виното вкусно му се струва възкисело.

Мръщи се Наско, преглъща и мрази се,

"мрачни дупки са нашите оазиси" - Наско умува,

и потънал в бутилката празна на времето,

тръгва си Наско,

забравил за мен.

 


напред горе назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

 

© Марияна Фъркова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух