напред назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]



Късната есен


Умилква се нежно и ласкаво

късната есен в краката ни тъжни

и гладно облизва обувките

по пътя на свойта окръжност.

Обрала е вече цветята на думите

и зъзне в мъгли и пространства,

стиска се до спукване между зъбите,

не блудства в жълто тя и не пиянства.

Късната есен сковава ръцете ни -

в тъга се унасят голите клони...

 

И по твоите устни напукани

аз самичка душата си гоня.

 


напред горе назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

 

© Марияна Фъркова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух