напред назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]



Кръговрат


Моите мъже трудно пристигат при мен.

Завъртат се в кръг омагьосан

              и губят посоките, закъсняват,

обаждат се после, че няма да дойдат... мълчат

и дъхът им в слушалката стене,

изчезват задълго и пак се обаждат,

             отново искат да тръгнат

                     и тръгват отново.

И дълго чакат по спирките,

и дълго пътуват напрегнати,

и губят по някое копче от своята риза,

                    и губят си времето,

пристигат с изплезен език

            и със страх между зъбите,

пристигат - макар и набързо, макар между другото.

Бързо си тръгват, бързат за работа,

            вече знаят посоката,

                    вървят по следите си,

стискат си мислите,

           намират си копчето,

           събират си зъбите

и дори автобусът идва навреме,

                   за да си тръгнат,

за да се махнат по-бързо

           и да отидат на работа.

Завъртат се в стария кръг омагьосан

          и дълго ги няма,

                   и не звънят,

и дълго отсъстват, и липсват,

защото мълчат

          и не тръгват отново,

защото изчезват, отдръпват се,

         плашат се и ги е страх,

и ги няма, и няма, и няма,

и единствено бързат за някъде

моите мъже през живота ми.

 


напред горе назад Обратно към: [Марияна Фъркова][СЛОВОТО]

 

© Марияна Фъркова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух