напред назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]



Не съм


Не съм излизал

и не съм разхвърлял стъпки.

Грубости не съм търкалял като бъчви

с трясък.

Чак до паметниците се разпростира

моето отсъствие.

Непреклонение.

Не ме е срещал никой -

себе си са поздравявали,

разпитвали...

Не са ме търсили, когато са звъняли.

Спокойни са.

Не искат и да знаят

защо

душите на умрелите се връщат

да затворят

вратата на очите си

с нечия

ръка.

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

 

© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух