Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

В ръка съм стиснал

своя череп.

В него взрян,

потъвам

в пустоочията мрачни -

и няма ехо

моят поглед.

Няма сянка

мисълта ми.

А Бог

е вечен

монолог...

Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!