В ръка съм стиснал
своя череп.
В него взрян,
потъвам
в пустоочията мрачни -
и няма ехо
моят поглед.
Няма сянка
мисълта ми.
А Бог
е вечен
монолог...
© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!