напред назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]



Срамежлива...


Срамежлива.

 

Устните й някъде говорят,

ала тук мълчат.

 

От тишината тя си шие дреха.

 

Капят

нейните минути като лунен мед.

 

Гора е:

зайчето трепери - духнат пламък;

в плахата кошута никне влажен поглед;

златната лисица се оглежда грациозно

в свойта светлина.

 

Наоколо

танцуват в унес кучета.

 

Отчаяни

от тази яснота,

куршумите замръзват

по местата си.

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

 

© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух