напред назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]



Някой ден аз...


Някой ден аз, може би, ще се обърна. Няма да те видя - ти отдавна вече не си там - царуваш прекалено дълго и местата отминават, ти оставаш, брулена от тях, като савойска гордост. Лаконизма на усмивката ти съм запомнил и ще го насложа върху многословието на живота. Странно е, но съм забравил точния възторг, безупречния минимум на хищното ти тяло, тайната на кълбовидна мълния, трънливия екстаз на светлината, багрено пречупена в кръвта на обладаното от теб пространство. Синкавите спомени като далечни върхове изглеждат пак непокорени. И ако погледът ми прави възлияние, то не е в твоя чест, богиньо детронирана, изхвърлена от дрипавата пяна. Аз просто се обръщам да прибавя нещо в безпорядъка - спокоен щрих на музата, прикрила вечността в покоя на копривената лира...

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

 

© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух