напред назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]



Очите й се бяха предрешили...


Очите й се бяха предрешили на две нагли проститутки и не казваха паролата. Напълних ги със прах, но не последва отговор. Отминах и тогава осъзнах, че потните й кичури изписваха на челото й дума. Ако я бях прочел, тя щеше да лежи с пронизан смисъл. Сега остана суха като мъртвия език, със който престарял езичник е хранил някога безбройните си богове. Нелепият й лай ме пребъзхождаше до болка. И въпреки това почти се бях спасил, дори предвкусвах бодро плътта на следващия път.

Не трябваше да се обръщам!

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

 

© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух