напред назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]



Жест


Пътят неподвижно пада

в кладенеца

на мига.

 

Птиците са приковани

към втвърдените си песни.

 

Развенчаните ни стъпки

са застинали в уплаха.

 

Моля те за жеста - изстрел,

с който можеш да ми върнеш

пак живота

и смъртта!

 


напред горе назад Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

 

© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух