Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

В клоните на самотата

крият се сияния.

Предрешена като болка

крясва същността.

Утрото се замъглява

от задъханите думи. -

Впрегнат в брадвата,

дърварят

кастри своя сън.

Обратно към: [Градината на слабата реалност][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!