В клоните на самотата
крият се сияния.
Предрешена като болка
крясва същността.
Утрото се замъглява
от задъханите думи. -
Впрегнат в брадвата,
дърварят
кастри своя сън.
© 1995 Петър Чухов. Всички права запазени!