Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

Още от малък, когато разбрах, че са ме навлекли с името Гастон, аз, вместо сгърбен да свирам глава в яката му, клоунски се кривях, танцувах и се пързалях върху него, размахвах го като посипан със сняг клон и самодоволно го набирах на най-неочаквани места между имената на другите. Колко - по-пъргави уж - имена изостанаха, колко - по-фини и нежни - се разкривиха, загубиха блясък и с кухо дрънчене акомпанират на тъжната, вяла съдба на своите притежатели! А моят Гастон - спънат, тромав и немелодичен при запознанство - внезапно проблясваше като светкавица с неуловимо очарование и озаряваше пътя ми на избраник... "Скъпи Гастон...", "Мой любезни Гастон...", "Заповядай, Гастон..." - как прекрасно облагородява тази свита напудрени пажове-думички атмосферата около моето име! Ярки ливреи, искрящо шампанско и, както винаги, в центъра на суетата - най-достойният: шутът Гастон...

Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 1999 Петър Чухов. Всички права запазени!