Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

Докато вървяхме, се сприятелих с улицата. Харесах я затова, че не се правеше на единствена! Не криеше пресечките си, дори сякаш нарочно ми показваше колко много други възможности имам. Не се опита да ме прелъсти с изящни витрини, не ми натрапваше в старинни сгради реставрираното свое благородство. Не ме измъчваше с догадки колко ли прекрасно е да бъда неин. Търкулна се разпукнат кестен, между миговете коте се промъкна, в шарената сянка си почиваше жена. Страхувах се да не отроня дъх, но в този миг пред мен се втурна палаво дете и всичко звънко се разсипа в прекрасния му невъзможен смях...

Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 1999 Петър Чухов. Всички права запазени!