Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

Бертран си сложи жартиерите и се погледна в огледалото:

- Ах, Колко съм хубав, само дето не съм аз!

Той беше! Студентът по Теория на невероятностите в Хиксовския университет. За особени заслуги го наградиха с Ордена на Жартиерата и сега се приготвяше да отиде на церемонията по връчването. Беше си приготвил кратко слово:

"Дами и господа,

С оглед на това, което очаквате от мен, аз ще направя онова, което не очаквате!"

След тези думи щеше да остане по жартиери и в крайна сметка да попадне или в затвора, или в психиатрията - две твърде невероятни места от гледна точка на научната му кариера. А с това трябваше да докаже дипломната си работа, чиято основна теза гласеше: "От две или повече невероятности по-вероятна е тази, която е по-невероятна!"

Навярно затова сега, в края на разказа, намираме Бертран кротко обесен на своите жартиери пред огледалото.

Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 1999 Петър Чухов. Всички права запазени!