Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

Педро купува муле. Мулето не е за Педро кой знае какво, но му донася спокойна радост. Качва се Педро на мулето, мулето тръгва и бавно понася Педро и мудните педрови мисли. Леко поклащащ се, Педро седи, Педро оглежда пейзажа наоколо, Педро възприема света от своето муле. Другите виждат - муле и Педро, казват си - я, гледай, Педро си купил муле, браво на Педро, няма да ходи вече пеша! После и Педро, и мулето се отдалечават, всички забравят за тях, само от време на време някой се сепва - възкликва или си казва наум: "Педро пък вече си има муле!". А Педро някъде също си мисли: "Имам си муле..." и пуши или вечеря, или е вече заспал, а мулето кротко преживя, дреме или пръхти, сякаш напомня, че Педро, същият Педро, дори и да спи, си има муле...

Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 1999 Петър Чухов. Всички права запазени!