Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

Люлеех бутиковото й тяло

в паяжината на Златния блус,

беше подпряла глава

като детска кофичка на рамото ми.

Бавно вдишвах парфюма

с усърдието на начинаещ йога,

но изведнъж гласът й се заби

точно в центъра на удоволствието.

- С какво храниш - попита тя -

зверовете в мозъчните си клетки?

Спрях да вдишвам, песента свърши,

пъргав отлив отнесе тялото,

останал сам на пустия бряг

извиках в мрака:

             - Държа ги гладни

за поредните гладиаторски битки!

Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 2002 Петър Чухов. Всички права запазени!