Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

В леглото нямаше място за трима

и той яхна

престарелия стол -

така приличаше на кавалер,

яздещ отстрани

до каретата.

Пътуването скоро го измори,

клюмна, сякаш го бяха застреляли

и добре, че столът знаеше пътя.

Но когато леглото се понесе нагоре

към седмото небе или деветия облак,

старата кранта спря примирено,

понамести своя заспал ездач

и кротко взе да пасе

килима.

Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 2002 Петър Чухов. Всички права запазени!