Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

Настоятелно

залязва слънцето

и устните тъмнеят.

Има ли значение

дали потръпват под подметките ми

омаломощените павета на "Иван Асен"

или пайетният асфалт на "Sunset",

щом сянката ми прекосява часовите пояси

и до мен едно момиче

рецитира някаква поема -

за Западния бряг, за Сан Франциско -

щастливо като магазинче

за несвършващ сладолед

под розовите палми в Калифорния.

Бръмчи гласът - далечен самолет -

а дирята след него се разпада

на небесни бръчки.

Слънцето залязва

все по-настоятелно.

И думите потъват с него -

в Перловец

или в Пасифика.

Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 2002 Петър Чухов. Всички права запазени!