Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

Прелъстен от дантеленото бельо на нощите,

астрономът треперещ се взираше

през телескопа, дебел

като кулата в Пиза

и ето - най-после! - от далечна мъглявина

изплува

лицето на Галилей.

Старецът от звездите се наведе напред,

долепи устни до телескопа

и прошепна:

         - Внимавай, приятелю,

Господ се върти около Земята!

Обратно към: [Малки дни][Петър Чухов][СЛОВОТО]

© 2002 Петър Чухов. Всички права запазени!