напред назад Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]



Евин плаж


Първите снежинки се разтанцуваха привечер. Малко анемични, но пък задружни, те бързичко успяха да покрият пясъка. Морето ги облизваше с език, мръщеше се и подсмърчаше. Две тела се бяха проснали в два стари шезлонга, изоставени до ръждясалата кула на спасителите. Едното се размърда.

- Имаш ли брада? – попита то.

- Така изглежда – чу се отговор.

Повдигната ръка поглади белезникави, сплъстени кичури, а между тях започна да бълбука нещо като песен. Думите заглъхнаха, затрупани от тихите снежинки. Шезлонгът изпука.

- Дворец! – отрони се въздишка. – От пясък и сняг!

- От мокър пясък и сух сняг!

- Ще го построя за тях!

- Може би ще дойдат като разберат!

- Ще дойдат! И ще донесат шампанско!

- Червено или бяло?

- Жълто!

- Кехлибарено??!

- С цвета на фин, преситен пясък!

- А дали ще носят рокли?

- Бели...Студени летни рокли с леко синкав ръб... Ако не са ги свалили...

- Край Босфорааа шум се вдигааа...

Два недобре темперирани гласа се възнесоха над снежния пясък. Някъде горе Господ ги чу и се замисли. В тъмнината снежинките започнаха да се колебаят.

- Горкият Босфор, там няма пясък!

- И къде се пекат хората?

- На асфалтирани крайбрежни алеи!

- Да, ама има дворци!

- Много са стари! Миришат!

- На мухъл?

- Не, на картички.

- Миришат на картички?

- Да, на гланцирани картички. Със съвсем малко място за писане на гърба.

Вече всички снежинки летяха нагоре. Пясъкът се подаде тук-там.

- И по целия Босфор няма нито един евин плаж!

- Това пък защо?

- Нали знаеш – ислям...

- Не са ли красиви?

- Кои?

- Ислямките.

- Чул съм, че са най красивите!

- Тогава защо се крият?

- За да са още по-красиви!

Морето облиза последната порция сняг и се приготви да спи. Двата шезлонга също се умълчаха. Само кулата на спасителите остана да бди в мрака и ръждата й тихо, безсънно се ронеше.

Когато на нощта й стана скучно и реши да си ходи, взе със себе си и облаците. Морето се протегна, измъкна едно доста прилично изработено слънце и го размаха за добро утро. Двете тела в старите шезлонги се поразмърдаха, отначало фиктивно, а после все по-целенасочено. Лицата им грейнаха с влажни очи, пред които застана внушителен кехлибарен и бял дворец. Тежките двери тържествено се разтвориха. През тях заизлизаха голи момичета с фереджета и разтворени чадърчета в едната ръка. В другата всяка носеше кофичка с лед, от която стърчеше бутилка шампанско. Девойките пееха и песента им ехтеше по целия плаж:

- Край Босфораа шум се вдигааа...

Господ – Аллах слушаше и се усмихваше.

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]

© Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух