напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Изход?


На прага на огромната луна

се спънах и внезапно паднах в нея -

във толкова дълбока светлина

дори едно сърце ще ослепее.

 

Във кладенеца нямаше ведра,

ни жаби омагьосани, ни сънища.

Над мен шептеше тъмната гора

на моя малък свят, останал вън.

 

Оставам тук, в затвора си красив -

защо врати избягали да търся?

И в моя свят на сенки, саможив,

разрухата сама ще ни довърши.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух