напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Демонът в нас


Шепа прах обречена земя.

Във душите ни балкански -

щипка стар барут -

за да не избухне, го гасим с ракия

и сприхаво по ориста роптаем.

После думите горещи

на един и същ език почти

ни разказват дълго другата история

и подскачат, парят като врял картоф

сред трескавите дни,

докато старото мандало хлопва

                някой друг

и дебне в сянката на портата.

 

Земята пребрадена помни

          любовта на майките

и бабината прежда,

впримчила във грубото сукно

клетвите и силата,

корените на славяни, траки,

древното гърне, търкулнато встрани

              без похлупак,

конската опашка

на върха на копието.

 

Демон в нощвите на сътворението -

няколко отровни капки -

и горчива свобода.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух