напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Луната е фенерът пред вратата...


Луната е фенерът пред вратата

до входа стар и стъпалата росни.

Една ръка привечер го оставя,

за да е фар за стъпките ми боси.

 

И щом във мен прелее тъмнината,

и щом във мен узреят диви бури,

когато облаци избухнат, в светлината

заслон духът ми стръмен да намери.

 

Луната е фенерът, който чака

трохите дъжд в звезди да се превърнат.

И аз под тях в една дълбока вечер

със нощен впряг от болка  да се върна.

 

Но после някак трудно е да вярваш

и някак тъжно е да го приемеш,

че някой ден фенерът ще осъмне

самотно-изоставен, сляп и дремещ.

 

И мене просто няма да ме има...

Една добра ръка. Вратата стара.

Но само дръзки нощни пеперуди

в приюта ореолен ще изгарят.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух