напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Протегнаха се сенките...


Протегнаха се сенките на голите дървета,

нагази в клоните им босо слънце.

А после тъмносини длани запълзяха

нагоре по стъблото на следобеда.

И жълтите коси на босия самотник

пробляснаха за сбогом преди тръгване.

Нагоре, по стъблото на следобеда

нощта се заизкачва неуверено...

Нагоре, по кората му напукана

със длани изранени и премръзнали,

обидена от болката и раните,

със поглед есенен.

      Нагоре -

прехапала самотното ожесточение,

което ражда се във ъгълчето на окото,

когато търсиш нещо светло, нещо

изгубено и невъзкръснало.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух