напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



На ръба


Бели лодки се люлеят

на повърхността на тъмните ми мисли.

Толкова са крехки и безплътни!

И беззвучни като писъка на раковина.

По-безплътна и от тях,

опитвам да се закрепя.

Изпадна ли зад борда,

ще потъна в бездната

        от отчаяние.

Във мислите ми,

  тежки като тонове вода,

гласът,

    косите ми,

            очите ми се давят...

Изпадна ли зад борда крехък.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух