напред назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]



Наказание


Съсякохме си храма за да имаме

дърва за огрев, камък под ръка.

Под чужда стряха после приютихме се

в очакване след миг да спре дъждът.

 

Но той изглежда бе решил да прикове

в тунели нас - безумните деца.

И сякаш силуетите изрязваше

със разтрепераната си ръка.

 

И на талази, тъмни и пулсиращи,

повлече се пороят надалеч -

отнесе чернозема ни със себе си

и се озъби гладната земя.

 

А ние чакахме и чакахме да спре дъждът

с надежда да си стъкнем огън там...

Но не - не би! Премръзнали, настръхнали

със своя кръст понесен ще вървим.

 


напред горе назад Обратно към: [Точка на пречупване][Ивета Данаилова][СЛОВОТО]

© Ивета Данаилова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух